Реквием * Poem by Nastasimir Franovic

Приготвиха ти копринен саван, скъпа моя.
Ще дадат всичко от себе си, само и само да те накарат да си отидеш от този свят.
За да потъпчат името ти, да те изтрият от паметта ни.
За да компресират твоята хиляда и повече годишна история в своите исторически дупки на тъмните бездни.
Възможно ли е, скъпа моя, да откраднат нашите кралства, нашите национални облекла, нашите песни, нашите приспивни песни, нашите приказки, нашите мъдреци и поети?

Искат да заменят живите ни герои с някакви въображаеми персонажи и техните легенди. Нашите герои са живи, плът и кръв от историите, разказвани от векове през нощта край трептящия огън.
Нашите остриета на мечове и военна чест те зацапват с техните легенди. Думата „свобода" са чували от нас.

Те си присвояват нашите планински върхове и долини, откъдето се обаждахме един на друг и празнувахме победите си.
С насмешка споменават думите, на които ни учеше майка ни край огнището.
Не ни позволяват да говорим така, както сме говорили от детството си.
Те биха превърнали къщата ни в пустош, скъпа моя.
И всичко това в името на слугите и предателите. И всичко това за чужда полза.
Майката превърна молитвите от Библията в басни.
И се опитват да ни отровят с него. Нашите древни светилища, построени от предците ни за светото кръщение, където пред църковната порта оставяхме сабите и оръжията си, сега са дом на техния Бог.

Майко, те заграбват всичко.
Срамуваш ли се от нас, твоите синове и дъщери?
Ти помниш повече от хиляда години, време и събития, знамето на нашата чест, под което бяха вкаменени знаменосците.
Знамената, пронизани от куршуми, кървави и изправени.
Спомняте си непоколебими честни хора, застанали на собствената си земя.
Вие се гордеехте с тях.
Майко, срамуваш ли се от своите синове и дъщери?
Достойни ли сме за нашата родина?
Не ни проклинай, майко!
Майко, ние щяхме да се закълнем в чест, но загубихме вяра в себе си.
Не разваляй честта ни, защото ние я пропиляхме!
Не плачи над нас, майко!
Накарай ни да използваме силата и мъдростта си!